От Vincent Mazza, Managing Director в eDesign Interactive
Когато една компания тръгне да прави нов сайт, рано или късно някой от ръководството пита: Имаме ли наистина нужда от проучване? Нали можем просто да тръгнем от това, което вече имаме?
На пръв поглед звучи разумно. Щом сайтът вече работи, защо да губим време да описваме нещо, което всички познаваме? За много ръководители отговорът е очевиден - прескачаме проучването, спестяваме време и пари.
В реалния живот обаче се случва точно обратното. Работя с организации от над двадесет години - медии, банки, университети, технологични компании - и картината е една и съща: прескачането на проучването не премахва работа. Просто я изтласква напред, към етап, в който всяка промяна вече струва в пъти повече.
За да стане ясно защо, нека видим как всъщност протичат дигиталните проекти.
Колкото по-късно - толкова по-скъпо
Всеки сайт минава през три етапа: проучване, дизайн и разработка. С всеки следващ етап расте техническата сложност - а с нея и цената на всяка промяна.
В началото, по време на проучването, решенията за структурата се взимат бързо и се коригират лесно. Когато стигнат до дизайна, вече влияят на визуалната система и потребителското изживяване. А когато разработката тръгне, същите тези решения са вградени в код, бази данни и връзки между съдържанието.
Нещо, което се решава за половин час в разговор за wireframe, може да отнеме дни програмистко време, ако разработката вече е в ход. Ръководствата рядко виждат тази динамика, защото сложността е скрита под интерфейса. За тях прескачането на проучването е просто по-малко стъпки. За екипа по изпълнението е риск точно там, където проектът е най-скъп.
Илюзията "правим същото"
Класически пример: компания пуска нов бранд, нова продуктова линия или ново издателско направление. Щом настоящият сайт работи, допускането е, че новият просто ще го копира.
Само че дори проекти, които отвън изглеждат еднакви, крият разлики в структурата. Сайт, който преди е организирал съдържание по серии, може вече да трябва да показва самостоятелни заглавия. Авторските страници може да акцентират върху отделни произведения, а не върху колекции. Навигацията може да се измести от категории към автори. Търсенето може да трябва да работи в рамките на по-голяма корпоративна платформа, а не да следва логиката на стария сайт.
Поотделно нищо от това не звучи сериозно. Но заедно тези разлики променят как работят връзките в CMS системата, какви шаблони трябва да се направят и как се индексира съдържанието. Ако не се хванат навреме, екипите ги откриват чак по време на дизайна или програмирането - когато поправките вече болят.
Проучването не значи "започваме отначало"
Едно от най-честите недоразумения е, че проучването означава да се преоткрива топлата вода. Всъщност то рядко пипа нещо, което работи. Целта му е да покаже какво може да се преизползва и какво трябва да се промени.
Често най-добрите проекти са тези, които надграждат доказана архитектура. Проучването помага на екипа да види ясно как ще я ползва и къде са нужни промени. Вместо да забавя проекта, то пази точно онези спестявания, заради които ръководството иска да тръгне от готовата рамка.
Защо wireframe-ите все още имат значение
Друга стъпка, която ръководствата понякога оспорват, е wireframe-ването. Щом знаем как изглеждат страниците, защо да рисуваме опростени схеми?
Защото едно е как изглежда страницата и съвсем друго - как е подредена информацията в нея. Дизайнът решава визията. Wireframe-ите решават структурата и поведението на шаблоните.
Когато структурата не е описана предварително, дизайнерските обсъждания неусетно започват да диктуват технически решения. Промяна в подредбата на елементите при творчески преглед може да наложи пренастройка на CMS-а или на базата данни. Това, което е тръгнало като дизайнерска корекция, изведнъж става проблем на програмистите.
Wireframe-ите го предотвратяват - отделят мисленето за структурата от визуалната работа.
Бързането, което забавя
Скоростта е вечен натиск. Маркетингът иска пускането да съвпадне с кампании, събития, продуктови анонси. Ръководството търси най-краткия път.
Но едно е да се движиш бързо и съвсем друго - да прескачаш проучването и планирането. Когато планирането се свие прекалено, структурни въпроси неизбежно изплуват по-късно - по време на дизайна или разработката. Тогава екипът трябва да спре и да решава проблеми, които е можел да изчисти много по-рано и много по-лесно.
Иронията е, че бързането поражда точно забавянията, които е трябвало да предотврати.
По-добрият въпрос
Вместо "Трябва ли ни проучване?", по-полезно е ръководството да попита: Кои решения трябва да документираме, за да могат дизайн и дев екипите да тръгнат уверено?
Зададен така, въпросът преобръща перспективата. Проучването вече не е излишен разход - то е управление на риска.
Сайтовете са операционни системи
Много хора гледат на сайтовете като на творчески проекти, защото най-видимата част е дизайнът. Под повърхността обаче съвременните сайтове работят като сложни системи - с връзки между съдържанието, логика на търсенето, авторски метаданни, работни потоци и интеграции с други платформи.
Ако пренебрегнете тази сложност в началото, тя не изчезва. Просто се появява по-късно - когато всяка поправка струва в пъти повече.
Планирането пести, не бави
Най-добрите дигитални проекти не са тези, които прескачат планирането - а тези, при които ръководството разбира, че малко повече яснота в началото спестява седмици преработка после.
Добре свършеното проучване не подкопава съществуващите системи. То ги пази, докато ги нагажда към нови цели.
Когато организациите разсъждават по този начин, планирането спира да се усеща като забавяне. То става двигателят, който позволява на екипа да се движи по-бързо и с по-малко изненади.
Искате да сте сигурни, че новият Ви сайт, ребрандирането или кампаниите Ви в социалните мрежи ще минат без скъпи изненади? Пишете ни - нашата отличена дигитална агенция и екипът ни от експерти ще Ви помогнат да планирате и реализирате следващия си дигитален проект с увереност.